автор: taisa

Не обичам преките пътеки,
не обичам лесните победи,
не ще простя и неизпълнени обети...
Затова по дух съм като тебе...
Съжалявам само,
че не съм живяла
в твойто време,
невидяла
до днес душа такава,
що себе си да дава
за цял народ в прослава,
без нищо сам да получава...
Завиждам на Венета...
Какво не бих дала
за един твой поглед,
пронизваща ме цяла...