За мен това е адски непривично-
писма не пиша, само ги чета.
Какво ми става! Нещо се разкисвам,
кажи ми, Валка, може ли така!!!
Разкарах секретаря по писмата.
В последните години - пълен крах;
вместо акордеон записал нашия
МерцЕдес за гелосания Спас.
Рекламният - и той в небитието -
опита да ме води за носа.
В анекса донаписал под полето
на Кока- Кола още 100 лета!
Реклама... Ох, поду ми се шкембето,
коланът все под гащите виси...
На кока-кола вкисна ми небцето,
а уж не всичкото било пари...
Джуджетата ми - приказно бъбриви,
раздрънкали из цялата гора,
че от години вечер не заспивам
без някоя Снежанка да приспя.
А те дори не влизат под чертата,
не ги запомних - тъй и не успях.
На всеки три секунди във шейната
присядаше във мен една от тях.
Едни такива пухкави и свежи,
премигват като коледни звезди,
но често- много руси. И невежи...
Та както казах - кой ли ги брои.
Защо ти пиша? Знам ли, стана скучно.
Все:”Дядо Коледа на мен ми донеси...,
аз слушках, и ще слушкам, много слушкам...”
От слушкането взе да ме души...
Проучих те - хронично непослушна,
на пук дори на твоите деца.
Не, няма да им подарявам пушка,
а на мъжа ти - розова мъгла.
С джуджетата отдавна не говоря,
Снежанките не стават за това,
рекламния агент нали изгоних
и дума няма с кой да разменя.
Такива ги забърках еднолично -
нали ме пишат старец изкуфял.
Направо лудвам! Коледни звездички,
джудженца, кока-кола, взел съм - дал!!!
Проклятие! Къде ми е акъла!
Нали ти казах - аз чета писма...
Причакай ме в 12 на чакъла
да си побъбрим, моля те ела!