автор: GalGal

Историята, която сега ще Ви разкажа, може би никога не се е случвала. Разказа ми я веднъж един магьосник, с когото случайно се срещнахме в Царството на сънищата около буен огън, горящ от моето въображение и неговото вълшебство…

…Магьосникът седеше до огъня, но изглежда му беше много студено, защото целият трепереше. Той погледна право към мен, но аз първоначално реших, че не ме е видял, защото погледът му блуждаеше към някакво невидимо за мене място. Внезапно обаче за моя изненада, той се присегна към мен, хвана ме за рамото и ми прошепна –
- Имаш пламък в очите. Ще си взема малко, защото ми е студено, а искам да се стопля. Аз го погледнах с любопитство и от очите ми сами скочиха две пламъчета, които бързо се търкулнаха към неговата пазва, за да се сгушат там. Тогава той ми се усмихна и тихо заразказва….
Това се случило някога много, много отдавна, когато хората още не познавали деня и нощта. Тогава земята била тъмно и студено място и единствените и обитатели били хората. Те ходели тъжно преведени и никога не се усмихвали, защото не познавали нито радостта на слънчевите лъчи, нито замечтаността на луната. Всъщност, разказа ми магьосникът, нищо тогава не било такова, каквото днес го познаваме. Хората например не се раждали, а се появявали сякаш от нищото и пак така сякаш в нищото изчезвали. Те не говорили помежду си и се разминавали, както ще се разминат две непознати сенки по уличния тротоар….И така било много години. Може би десетки, може би хиляди.
И ето че един ден нещо на земята се променило. Това, разбира се, хората го разбрали много по-късно и може би тази наша възможност да разбираме събитията много по-късно от времето, в което са се случили, е единственото, което най-пълно се е съхранило у нас от времето на тази история до днес…
Голямата промяна, за която ми разказаха около един буен огън, била едновременната поява на Слънцето и Луната. Слънцето се родило на най-населеното място на Земята и в същия миг там станало толкова светло и топло, че повечето хора, които били наблизо, така се уплашили, че си изровили дълбока дупка в земята и останали там през следващите няколко месеца, докато съберат смелост и се измъкнат на повърхността.
Луната пък се родила на напълно безлюдно място и го покрила с наметало от бледо-синкава светлина. Всъщност Луната не се появила сама, а придружена от голям оркестър щурци-свирачи, около които щъкали хиляди малки сиви вълшебници, които наричаме звезди и които и до днес правят приказни неща като например това да карат хората да се прегръщат и да изпълняват желания на тези, които вярват във вълшебства….

(край на първа част)....