автор: vesselin

С вълшебен прах посипва ни небето,
снежинки бели падат върху нас
и старците се радват край детето,
пред тях е само празничният час.

По бузките ни щипе баба Зима,
с крачетата потропваме в снега,
усмивките ни спомнят, че ни има,
щастливи, че сме още на света.

Един ще падне, друг ще се разсмее,
ръка ще му даде да продължи
и сякаш белота във нас днес грее,
за да не бъдем повече сами.

Красивото край нас ще ни накара
да видим в своя враг добри очи
и там омраза миг поне ще няма,
за да повярваме в добрите дни.

Във коледната нощ струи магия,
що прави всички хора по-добри,
да можех в джоба щях да си я скрия,
но няма как - едничка е, уви!

С вълшебен прах посипва ни небето,
шейната идва чакана към нас
и трепетът се връща във сърцето
със вярата ни в старец беловлас.