автор: Stasja

на Добромир Тонев


под счупено небе
живяхме мълчаливи като църкви
по влажната мазилка
са избили
чудесата ни
с които хранехме невежите

дори проклятия не биха ни докоснали
под електрическата ни обвивка

човеко звезден
ще те завърна сред конете ти
ще те направя пак кентавър
а аз ще гледам отдалеч
как си щастлив
в житата
с гривите
копитата
и с белег от подкова

а ти
от мнимите разпятия ще ме предпазваш
в този свят
при теб докато дойда

мой голям малък принце
прожектирай ми сънища
щом ми стане толкова мъчно

до изчезване

моя нежна машина
мечтая
пак да държа
ръката ти