автор: trichocephalus

С кристалната нежност смъртта се опива,
слухът е докоснал гела от роса...
Сълзата предава очите и жива
си днес ти до моята нежна ръка.
Зората е вейка в поклони щастлива,
в сумрака се любят две черни пера.

Сляп вятър рисува платното готово
във вихърен танц във вълна да цъфти.
Път, мраморна обич и моето тяло
сред пясъчни кули на цветни мечти.
иглата на чувствата стене отново
зове хризантеми на нощна сълза....

http://www.youtube.com/watch?v=TbHAvBfmvFM