 |  Отишла си е старата вълшебница...
На пръсти през комина се измъкнала.
Почувствала се странно непотребна,
подвила си опашката зад ъгъла.
И заскимтяла - провинено куче,
прогонено от своите стопани.
Най-простата повеля не научило-
че всяка обич е река от рани.
Отишла си е...Няма да я върнем!
Направила е непростими грешки.
Тя ще приеме всякаква присъда,
дори да е несправедливо тежка.
И ще загуби своето вълшебство-
на птиците крилата да раздава,
по-силно от Вечерница да свети
и малки чудеса да сътворява.
Отишла си е .И денят повяхва.
И става сивото основен цвят...
...Но някъде,под някаква си стряха
две птици продължават да гнездят!
Публикувано от BlackCat на 05.12.2007 @ 06:03:23
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Когато тя си отиде..." | Вход | 18 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато тя си отиде...
от azur на 05.12.2007 @ 07:58:26
(Профил | Изпрати бележка) | Отишла си е старата вълшебница...
Но ще дойде нова ... с изгрева на твоята обич :)*
Недей така тъжно Уенди |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 10:00:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихото не е лично,обобщаващо е.За всички,от които тя си отива. |
]
Re: Когато тя си отиде...
от roza1 на 05.12.2007 @ 07:39:10
(Профил | Изпрати бележка) | всяка обич е река от рани
О, да-боли ужасно!
Но...
бързо спира да кърви,
когато нежността покълва
по первазите на четири очи.
Поздрави!:)
|
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 10:03:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Така е.Който е изживял болката,може и да почувства полъха на новите кълнове. |
]
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 10:02:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Разбрала се,че стихотворението не е чисто лично.Радвам се,че ти е харесало.И...благодаря за пожеланията.Явно знаеш повече за мен. |
]
]
Re: Когато тя си отиде...
от dimension на 05.12.2007 @ 07:16:49
(Профил | Изпрати бележка) | Добро утро, Уен!
Красив стих за началото на деня, благодаря ти!
Последният стих - ето това е.
А тя е отишла, въпреки грешките, при други птици, нали?!
Дано е хубав денят ти! |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 10:00:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Писах го на прима виста.Не очаквах толкова бърз отзвук.Благодаря ти! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от estela41 (metafora@abv.bg) на 05.12.2007 @ 07:34:13
(Профил | Изпрати бележка) | "че всяка обич е река от рани..."
ние сме стадо мазохисти, явно:))))
Поздрави! Птиците винаги намират балкон, под който да гнездят. |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 10:04:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Да сме щастливи като птиците... |
]
Re: Когато тя си отиде...
от templier на 05.12.2007 @ 17:34:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Обичам, когато на финала има оптимизъм! Вълшебствата не изчезват току така. Само се скриват за малко. Поздрави! |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 05.12.2007 @ 17:39:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря!Радвам се,че и аз ти доставих малко удоволствие! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от milcho на 07.12.2007 @ 03:18:36
(Профил | Изпрати бележка) | Идва новата!
Уенди!
Истински
на Уенди
Не съжалявай мила, идва новата,
година със вълшебства бисерни,
след рани като тези е обновата,
и ставаме, дори да паднем, истински!
Не е практично да я гоним босички.
Тя вече с друг сънува свойте истини,
Ти заплети един синчец в косичките,
Недей да се боиш, да паднеш истински.
Реките за това са, плуваме, да учим,
да се плискаме, дори безсмислено,
И като гледаме в очите да мълчим,
да вярваме, че другия е истински.
Пътят е сладък, вятърът е свеж!
Камбаната отмерва песен искрена,
по покривите е поръсил скреж!
Ти усмихни се мила истински!!!
07.11.2007 03:11h MEZ истински
|
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 07.12.2007 @ 13:45:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Трогната съм от неочаквания подарък!Умееш да раздаваш усмивки!Ето,вече се смея!Благодаря ти! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от Ljastoviza на 07.12.2007 @ 18:06:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Wendy,аз виждам Любовта в твоята старата вълшебница.Четейки така стихотворението ти,ме поразява майсторството, с което извайваш пътя на Любовта в човешките взаимоотношения и твоята вяра в нейната напреходност,въпреки,че един ден тя си отива. Поздравления,много мъдър и образен стих,а Любовта като стара вълшебница,която си е тръгнала от някъде е направо страхотно попадение! :-) |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 07.12.2007 @ 20:12:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Мисля,че ти най-точно си схванала идеята ми.Точно така е,когато тя-любовта-си тръгне от някъде...Не от мен точно и не искам стихотворението ми да звучи тъжно.Това е Любовта,която един ден си тръгва и никой не може да я спре,докато...не кацне на друг покрив.Благодаря ти. |
]
Re: Когато тя си отиде...
от Ljastoviza на 07.12.2007 @ 22:01:51
(Профил | Изпрати бележка) | | :-)))) Приятни почивни дни!Много харесвам поезията ти.Четох и други неща от теб и много ми допадат мисълта и стила ти! Поздравления и благодаря за удоволствието да те чета! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от ra4e-ton на 08.12.2007 @ 21:01:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Чудесно е, Wendy, дано си много далеч от сивото като цвят! Поздрави и усмивки! |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 08.12.2007 @ 21:55:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Мразя сивото като цвят.Но безлюбовието винаги е сиво...Имаше преди години един руски филм"Есенен романс".Беше цветен,но когато си отиде любовта,филмът стана черно-бял.И когато тя кацна отнова на стряхата,филмът пак се оцвети.Стар похват,но явно тогава много ме е впечатлил. |
]
Re: Когато тя си отиде...
от ra4e-ton на 08.12.2007 @ 22:02:45
(Профил | Изпрати бележка) | | Не съм го гледала, но похватът им наистина е бил добър. Аз пък си спомням "Списъкът на Шиндлер", в който черно-бялата лента внасяше драматизъм и само на едно място имаше детенце с червено палто, което определено направи впечатление... И аз не харесвам сивото, а цветовете - ярки, пастелни, стига да са цветни и живи! А безлюбовието, както го наричаш, определено ги убива... Желая ти много цветни дни, Уенди, шарено и рошаво ежедневие! :))) |
]
Re: Когато тя си отиде...
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.12.2007 @ 05:49:26
(Профил | Изпрати бележка) | Вълшебницата живее в нас, мила! Не и позволявай да си отиде! Ти си нейната стопанка и не може да гледаш безучастна как се измушва като дим през комина! Тата тя :
Не "ще загуби своето вълшебство -
на птиците крилата да раздава,
по-силно от вечерница да свети
и малки чудеса да сътворява."
Тръгвам с теб да я догоним и върнем на стопанката и! Обичам те! |
Re: Когато тя си отиде...
от Omaia на 24.12.2007 @ 22:48:54
(Профил | Изпрати бележка) | Дано,когато си отиде тази година
да те чакат дванадесет пълни с любов гнезда.
Нали мога да направя такава препратка? |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 25.12.2007 @ 20:46:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Това ми е най-хубавото пожелание за Новата година!Благодаря ти! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от angar на 26.12.2007 @ 07:56:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Почувствала се странно непотребна. (?)
Тя винаги ни е потребна, напуска ни по други причини. И идва време да се примирим с това - да живеем без нея.
Много хубаво е стихотворението ти, и много размисли предизвиква. Всички казват, че е така, както си го написала. Но третият куплет - според мен - трябва да звучи така:
"Отишла си е...Няма да я върнем!
НаправилИ СМЕ непростими грешки.
и ще приемеМ всякаква присъда,
дори да е несправедливо тежка."
Т.е. трябва не нея да обвиняваме, а честно себе си да обвиним! Една любов не може да е лоша, макар понякога да я наричат "болест".
С пожелания за много щастие и успехи, Уенди!
|
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 27.12.2007 @ 16:51:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря!Напълно приемам поправката,даже съм във възторг от нея!така смисълът се променя в по-правилната насока. |
]
Re: Когато тя си отиде...
от rajsun на 26.12.2007 @ 09:04:23
(Профил | Изпрати бележка) | !:)))
Знаеш какво ще ти кажа за стиха.
Плюс поздрави)))
|
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 27.12.2007 @ 17:33:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Честита Коледа!И весела Нова година и за теб! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от biser4e на 27.12.2007 @ 16:26:19
(Профил | Изпрати бележка) | страхотен стих, феичке!
Но не си е отишла вълшебницата и ти най- добре го знаеш!
Честита коледа!
Не вярвай в чудеса, разчитай на тях! |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 27.12.2007 @ 17:31:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох,Бисерче,отдавна вече не разчитам на чудеса...Но много ми се иска да се случат! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 28.12.2007 @ 17:37:19
(Профил | Изпрати бележка) | Дали си е отишла? Не, едва ли!
Вълшебно в стих навярно претворена
усещам, тук е, нежно засияла
с магията на думи споделени. |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 28.12.2007 @ 20:35:34
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за неочаквания подарък!Красив е!
И дано се сбъднат пожеланията! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от jey на 28.12.2007 @ 21:48:17
(Профил | Изпрати бележка) http://jivi.ucoz.ru | | Не си е отишла, не! Никога няма да си тръгне щом има такива вълшебници на словото като Wendy ;))) |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 29.12.2007 @ 10:48:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря!Удоволствието е взаимно! |
]
Re: Когато тя си отиде...
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 30.12.2007 @ 21:31:51
(Профил | Изпрати бележка) | "Всичко е красиво, даже краят..."
Така си я описала...
Щастие и късмет
през новата 2008 година, Уен! |
Re: Когато тя си отиде...
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 31.12.2007 @ 17:36:38
(Профил | Изпрати бележка) | | И на теб,мила Ида!Да бъдеш най-щастливата жена през Новата година! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 517
ХуЛитери: 4
Всичко: 521
Онлайн сега:
