автор: mattea

Мога да ти разказвам
приказки в зимните нощи.
Знам хиляда истории
и още хиляда припомням.
Учила съм шестдесет и четири изкуства,
танци на корема и стрелба с лък
и също древни драми и театри.
Мога да ти разказвам лично
как заспивам вечер.
За какво мечтая и в какво вярвам,
кои са моите приятели
моето семейство, моите идеи
или дори за далечните земи
мога да разказвам приказки...
Мога да те правя усмихнат
и също да те разплача.
Защото това е лесно,
владееш ли разни изкуства...
Но днес съм уморена от себе си.
От това, което знам и мога
Сиви гълъби се блъскат в прозореца.
Сиви облаци плачат по стъклата.
Моля те, заведи ме в твоята къща
и няма да пророня и дума.
Ще гледам в очите ти
ще гледам в ръцете ти.
Ще ме караш да се усмихвам
и също и да заплача...
Ще гледаме заедно изгрева
сякаш е първият ден
в един напълно нов свят...