 |  Бих се разпаднала
на частиците си светлина
и на грях,
за да преминеш през мене
по-лесно,
да не усещаш нищо от тях,
молекулите мои-
слепи ноти на песен.
Бих се превърнала в
мътна вода,
за да взема тегобата твоя
и грижа,
да вървиш по пътя си горд
подир оная следа,
която само душата ти вижда.
Бих станала прошка сама
и бих опростила
греховете ти още несторени.
Бих била няма луна
и да бдя над тебе отгоре.
Бих била сън за твоя любима
и усмивка за нея,
и по нея желание сляпо.
Само, само някъде да те има,
бих била всичко,
даже бих обичала някой,
когото
не бих могла да обичам,
ако не обичах теб.
Публикувано от Amphibia на 02.12.2007 @ 20:03:38
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Заради Теб" | Вход | 13 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заради Теб
от miglena на 02.12.2007 @ 20:24:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ако готовността за саможертва бе най-високата площадка на въображаема пирамида, наречена условно обич, с този стих би се вричала върховна жрица ... ако желанието да се поеме всяка болка на любимия бе пътечка към щастието, то по тази пътечка биха никнали само четирилистни детелини ... и Боже, какъв свят би било, ако повече хора умееха да обичат и да приемат да бъдат обичани така !!!!
... изповядвам тази религия, всецяло .... |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 16:47:20
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно си го казала!
Видяла си идеята за любов отвътре, от различни гледни точки стремежа да надскочим човешката си природа и да се приближим до божественото, заложено в нас. А то е любов...И даже и да не е тъждествена на саможертва, включва и нея, защото без тази ни готовност бихме служили на собствения си егоизъм пъти повече отколкото любовта предполага. Границата е тънка и всеки сам пътува към нея-тя е опитът, поне опит да не се причинява болка по какъвто и да е начин на другия, любим или случаен. Недостижимо, но по този път бавно и трудно всичко си идва на мястото. И абсурдите не изглеждат толкова абсурдни. Поне за душата.
Благодаря за разбирането! |
]
Re: Позволявам си и мои мисли...
от fado на 04.12.2007 @ 07:38:23
(Профил | Изпрати бележка) | Meiia описала си Свободата. Тази истинската, в която сам излизаш от собствените си ограничения и то съвсем доброволно, когато за теб става тясно в собственото ти сърце. Дарбата да можеш да я имаш се дава свише, но за всеки човек тя има различни измерения.Любов, или Щастие, или Бог...или Свобода :-) Границите всеки сам поставя в себе си според потребностите и духовната необходимост. От там и колко ще прозре дарбата, която му се дава и колко му е необходима за да се чувства жив...и свободен!
Великолепно съчинение!
Подкрепям. |
]
Re: Позволявам си и мои мисли...
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 06.12.2007 @ 18:47:10
(Профил | Изпрати бележка) | когато за теб става тясно в собственото ти сърце
-----------------------------------------------------------
А собственото ми Аз?!
Вероятно този негласен въпрос има в стихотворението ми, което е само една от възможните гледни точки за любовта и отдаването.
Свободата е много спорна категория и тя, като понятие или факт, като реалност не е толкова милостива колкото е Любовта. В това стиховтворение съм избрала Любовта, но в други съм избирала Свободата или съм се опитвала да съчетая и двете: Свобода и Любов(нарочно ги изписвам с главни букви, защото имам предвид тяхната надделничност, мисля ги като структурообразуващ елемент на същността ни). Златното сечение на собственото ни самосъзидание го намирам някъде там в трудното балансиране между свобода и любов. Загубата на идентичност заради другия определено не е свобода. А дали е любов?! И кой обичащ би приел такъв дар?! Волята за себеотдаване в една любов винаги е налице, но дали любовта би приела такава жертва?! В любовта всичко е взаимно. Не е ли такова, мисля, трябва да се доверим на свободата си, както ти споменаваш. Но тя е самотна нераздаденост или поне не толкова персонална, но пък се отварят други двери на щастието, зад които жертвата ни не би била безсмислена или би била поне оценена.
Любовта винаги жертва себе си, за да облагороди мрака. Не се ли получи, тя не загива, боледува, страда, но не умира и после...като река...намира своите нови пътища.
Благодаря ти за тази алюзия със Свободата. Важен противовес на лирическата ми героиня.
И на всеки от нас, надявам се. |
]
Re: Позволявам си и мои мисли...
от fado на 06.12.2007 @ 19:58:15
(Профил | Изпрати бележка) | Само, само някъде да те има,
бих била всичко...
_______________________________
А собственото ми Аз?!
_________________________________
Свободен си да избираш...
Любовта винаги пита...а къкъв е отговора Meiia....?
Благодаря за вниманието :-) |
]
Re: Позволявам си и мои мисли...
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 07.12.2007 @ 13:57:46
(Профил | Изпрати бележка) | Да, така е, свободни сме да избираме между себе си и любовта си, което невинаги е едно и също. Идеалният вариант е, когато имаме и двете, тоест любовта ни е споделена, следователно е разбираща ...ни. В по-честият вариант на разминаване със света на другия, а такова винаги има, ако не тотално, то поне частично, пред нас стои друг въпрос и, мисля, много по-основен: ще съхраним ли или не любовта в нас-тя е единствената сигурна, която имаме и вероятно е онази равна на Светлина, на Истина, на Бог. Вероятно...Недоказуеми за разума понятия. И, ако любовта е някъде там провяваща се за човешката ни форма в скалата от непреодолима страст до безразличие и често приема странни форми, то тогава единственото сигурно нещо, което я определя е непричиняването на болка(без да ни е завладяло безразличе, напротив!). Толкова пъти съм го твърдяла това тук, в сайта, че се повтарям, но по-сигурен белег за любов не съм намерила. Ако аз съм причина за нечия болка(а тя има много измерения даже и не тъй болезнени наглед)..."бих станала на частиците си светлина или мрак, за да минеш през мене по-лесно..". Но, ако някой ми причинява болка...?! Е, тук не само логиката на разума, но и логиката на душата ни сочи друг път за съхраняване на любовта в нас. И той в никакъв случай не е самоубийствен, защото самите ние сме Любов, която не бива да предаваме, най-вече нея, тази, която съзидава всичко. И не бива да го забравяме дори във вихъра на собствените си страсти.
Не, аз благодаря за вниманието и за възможността отново да помисля върху толкова спорни и недоказуеми понятия. Но то, сърцето...знае, не само чувства. Просто ресурсът му за прошка е огромен. |
]
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 16:54:35
(Профил | Изпрати бележка) | Съм, ще бъда или бих била...
Осъществяваме се между реалности, условности и по-желаяния.
Кое сме в крайна сметка, едва ли ще узнаем със сигурност. Но поне да опитваме да сме малко по-добри от самите себе си.
Цял живот се учим на любов. Трудна благословия имаме ние хората... |
]
Re: Заради Теб
от dandan на 02.12.2007 @ 21:04:34
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютна всеотдайност!
Хареса ми. |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 16:56:08
(Профил | Изпрати бележка) | На границата на човешките възможности...
Но да опитваме все пак. |
]
Re: Заради Теб
от vanya777 на 02.12.2007 @ 21:08:42
(Профил | Изпрати бележка) | Невероятно...нямам думи...
!!! |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:00:16
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, май се оказваш права:)
Не-вероятно може да е такова себеотричане, толкова е непосилно. Но в стихотворението съм го допуснала като вероятност.
Благодаря ти! |
]
Re: Заради Теб
от regina на 02.12.2007 @ 21:08:55
(Профил | Изпрати бележка) | | офф...светици сте вие...а аз, грешната...ми не мога така!...стръвен темперамент и бясна захапка по бититето... |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:11:41
(Профил | Изпрати бележка) | :)
Не мисля, че светостта е постижима. Тя е идея. Нашите човешки норми са и придали някакви земни черти, но те са си препратка към божественото. Какво да се прави, така сме създадени-да се лутаме между едното и другото. Уж чрез свободната ни воля, но май никой не ни е питал. И даже и да не залитаме в крайности, колкото и да сме умерени реалисти, понякога сами се изненадваме от това как може да ни промени любовта. Доколко ще го допуснем да се случи е друг въпрос.
Какво да го нахапвам битието:), то и без това е в ограничен отрязък от време и случване и в повечето случаи то нас изяжда, не ние него:) |
]
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:14:54
(Профил | Изпрати бележка) | Малко тъжно, да:).
Важното е, че се учим да обичаме понякога повече отколкото можем да понесем. |
]
Re: Заради Теб
от nironi (nironi@dir.bg) на 02.12.2007 @ 22:30:44
(Профил | Изпрати бележка) | "даже бих обичала някой,
когото
не бих могла да обичам,
ако не обичах теб."- леко ме втресе това- когато нещо леко ме тресе, значи ми е хармония и вщастливено- та и сега така, meiia!
|
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:18:46
(Профил | Изпрати бележка) | вщастливено
---------------
Дума, която ми казва сякаш, че щастието има странни пътеки и лица и, че може да бъде заразно:), ако в трудните реалности винаги търсим и откриваме поне зрънце любов.
Благодаря ти!
|
]
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:20:22
(Профил | Изпрати бележка) | То от сърцето идва всичко това..:)
Накъде без него!
Поздрав, Инди! |
]
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:22:55
(Профил | Изпрати бележка) | В желанието си да изчистя наносите на егоизма върху душата си май никак не съм внимавала какви ги обещавам:)
Но пък как да съжалява човек за онова, което го кара да усеща безпределието на любовта! |
]
Re: Заради Теб
от Ufff на 03.12.2007 @ 07:03:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Може да и се има доверие, факт! |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 17:24:39
(Профил | Изпрати бележка) | На лирическата ли?!
Поне като на приятел-да. Пък дори и повече:)
|
]
Re: Заради Теб
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.12.2007 @ 14:37:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Бих била сън за твоя любима
и усмивка за нея,
и по нея желание сляпо.
_________________
Асоциация първа - Джейн Еър, но впоследствие се коригирах, и то на момента – тя е един почтен (в контекста на темата ни) образ, но жена и човек до мозъка на костите си и дори и за нея не се отнася, и то категорично.
Асоциация втора – майка Тереза. И един въпрос(и) в мен надигна главичка: КОГА сме в състояние на подобно максимално израстване, ЗАЩО сме готови и ТОВА ли е целта на човешкия род? Не знам, но си мисля, че ако е такава в същността си целта, нещо гнило има в Дания...
И въпрос(и) втори ми щукна: Михаела, можеш ли го наистина? С ръка на сърце? Убедила съм се, че много неща можем в името на... каквото там, но самоотричането от причината за определена същност не води ли до отричане на самата същност?
И още един, трети (един наистина!) въпрос ми се мотае в главата: ако критерий за любов е да се лишим от страстите си човешки (нали любов е именно това, което описваш, а останалото страсти, както си ми казвала) и то от най-красивите (никой не може да ме убеди, че любовната страст, от която се ражда живот, е грозна), не се ли обезсмисля смисълът на човешката ни същност? Не, въпросът не е същия, по-различен е. И с извинение за многократните повторения на думата Същност, но тя ми е в мозъка.
Ох, на върха на езика ми е да цитирам един ред от Ев. на Матея, което скоро прелиствах, но аз съм отявлен грешник в контекста на съчинението ти и ще си е направо духовна порнография, ако го направя, затова ще мина без такива доводи...
Ужжжас, отнесох се, но ти си ми свикнала на импровизациите... Я не ме слушай, а си пиши прекрасната и чиста поезия!
:)
|
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 03.12.2007 @ 18:07:41
(Профил | Изпрати бележка) | Признавам си, предвид днешното ми състояние и не само, отговорът доста ще ме затрудни. И дори и да не се идентифицирам съвсем с лирическата героиня, не мога да отричам прилики, каквито няма смисъл да бъдат отричани от никой пишещ, защото даже и чрез отрицанието изразяваме част от себе си.
Та... говоря в 1-во л. ед. число:), обясних защо.
Джейн Еър. Търпението не ми е никак чуждо, доколкото то е повече женско качество и доколкото си спомням образа, за да правя препратки.
Майка Тереза. Е, наистина висок връх за достигане! Няма съвършени хора, но все пак някои са опитали от горчивините на пътя към това да са по-добри, отколкото сами усещат, че са като хора грешни. а всички сме такива.
"КОГА сме в състояние на подобно максимално израстване, ЗАЩО сме готови и ТОВА ли е целта на човешкия род? "
Ако не сме някакъв смехотворен експеримент, нищо не е напразно и не е случайно. И изобщо не е нужно да ни харесва начинът, по който сме програмирани да израстваме. Аз съм на мнение, че можеше и да е по-лесно, както и многократно съм се убедила, че не сме на земята за забавление нищо, че принципа на играта е навсякъде около нас. Не знам дали е гнило, но със сигурност това е непознаваемо-то, което винаги ще ни убягва. Живеем на сляпо. Кой може да твърди, че е просветлен?! Може би има такива хора, но повечето са като нас простосмъртни и винаги рискуват като избират един или друг начин да пропътуват живота си.
"но самоотричането от причината за определена същност не води ли до отричане на самата същност?"
А коя е Причината?! Не ние сме причините в любовта, а тя е причина в нас. И май единствена Причина, ако се вярва на Писанието. Убиваме Същността, когато спрем да отдаваме любов.
Дали го мога?! Честно, знам какво е самоубийствено себеотричане. Мисля, много хора го знаят по един или друг начин или повод. И дори и да не са стигнали докрай, а и не е нужно, са усетили в себе си неподозирани възможности. Е, това е любовта (или поне според това стихотворение), изчистена от страст-и. Тя би следвало да е Една. Затова мисля по този начин. По пътя си срещаме само някои от лицата И. Затова сме объркани.
Аз не съм казала, че любовната страст е грозна:). Самият израз "любовна страст" показва, че страстите са винаги на границата на любовта, но невинаги са самата нея. А човешката си същност опознаваме както в страстите, така и в преодоляването им ежедневно. Не е ли така?! Тогава едва ли става дума за отричане на същността ни, а за опознаването и. А, ако наистина сме подобни Богу, значи и същността ни е непознаваема:). В стихотворението съм описала само една от трудните пътечки за това. Защото...има и още по-трудни:).
Трябваше да цитираш! Много противоречиви неща има в тези свети текстове. Даже и да се опитваме да ги разбираме всеобхватно. Не говоря за познавачи, а и не би трябвало само те да ги разбират. Иначе какъв е смисълът! Щеше да ми е интересно да видя неоспоримо и еднозначно доказателство за една или друга теза за любовта, но боя се, че такова няма. Имаме само своите усещания и опит или идеи и се учим един от друг по пътя.
И аз писах много, извини ме, но трябваше да ти отговоря...Предизвикателство е коментарът ти!:)
|
]
Re: Заради Теб
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.12.2007 @ 22:52:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще ти отговоря... Всъщност, мисля си, Михаела – ТИ знаеш, че това, което си го описала, аз съм го изживявала и чувствала, и това не е теория, и то точно в цитираните гранични стойности и да казвам, че е именно гранично на човешките възможности е излишно. Ти си го казала. Да ти оставям коментар ‘Браво’ на този стих ми е ужасно пошло.
И затова си позволявам лукса да задълбавам. И то с човек като теб. И като човек съм установила, че това убива хората. Нека ми противоречат, включая и ти. Следователно се задавам въпроса: Защо? Следователно следва въпроса: Смисълът на живота и Бог е в отричането на творението му? С цел? И избщо целта ни като хора? Да не се повтарям...
Не, това не е вярно и не може да е вярно! Противоречи на хуманизма и човешкия екзистенциалиъм като цяло. Това беше есенцията на мислите ми. А, може и да не съм човек, а само елементарна еуглена и тогава разсъжденията ми са пълна глупост, но все се надявам да не е чак дотам лошо положението като статукво...
:)
Шегувам се. Няма да разсъждавам по ‘точките’, както и не искам да цитирам и Евангелието, и не защото не се чувствам достойна или го познавам повърхностно, което е факт, а просто... Не се чувствам уверена там. И аз изпитвам противоречиви съмнения. Моите разсъждения са елементарни, тоест имам мозъка да мисля, но мислите ми са първично-искрени и стигат нивото да се питам. Било е върховната ценност или не за което говориш? Не знам.
За друго знам, което знам, но за това не знам. Винаги ще се питаме, за добро или лошо. Така ще бъде!
Как ми се извинява! А шамари, Михаело? Следва зъбене. Не целях предизвикателство, ти ме познаваш. Ако е било такова за теб, това е само комплимент за мен, но импулсите ми са израз на свобода с определени хора, както и много обичам такива диалози и разговори, които рядко си позволявам. Иначе животът и в частност поезията биха били стерилни И те ми липсват! Не стерилността, другото. Разбира се, с когото ги обичам и ми липсва...
Хак ти е!
:)
|
]
Re: Заради Теб
от phifo на 04.12.2007 @ 15:38:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Стъписващо-хубави думи, които извират от най-дълбокото, от най-бистрото!... :) |
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 06.12.2007 @ 18:31:01
(Профил | Изпрати бележка) | Миг, в който никой не е размътил извора:)
Понякога са виновни дори ония, които като козлето са в устието на реката, но понякога съм..опрощаваща и ...добра:).
Благодаря за вярата в хубавите самопожелания! |
]
Re: Заради Теб
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 08.12.2007 @ 17:59:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Само, само някъде да те има,
бих била всичко...
______________
Всеотдайност преливаща...
Рядко се среща това. Повечето, заслепени в егоизма си, търсим нещо, уж полагащо ни се, или потънали в самосъжаление изплакваме болките си, надявайки се съчувствието да ги разсее. А всеотдайност - липсва...
Премина през мен това стихотворение, без да мога да му окажа и най-малка съпротива.
|
Re: Заради Теб
от Meiia (meeiia@yahoo.com) на 11.12.2007 @ 18:58:27
(Профил | Изпрати бележка) | Отдаването понякога е разграждане. Но невинаги. Ако оставаме верни на любовта в себе си, на Любовта, всъщност, се запазваме. Няма самосъжаление тогава, има радост. Даже и да е малко тъжна, пак е радост!:)
Уверена съм, че знаеш това!:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 538
ХуЛитери: 5
Всичко: 543
Онлайн сега:
