автор: Maya_1979

Има Любов, която ей така отникъде, се стоварва с гръм и трясък, съживява те, изпълва цялото ти същество, докосва всяка фибра от дълго чакащото ти тяло, вдъхва ти вяра, красота, лекота, вече виждаш всичко различно... слънцето е по-топло, виното е по-сладко, съня ти е по-блажен...
И разбираш, че именно това е човекът, който искаш да гледаш как спи, до болка да целуваш, да умреш преди него, защото мислиш, че не можеш да дишаш без него...и си казваш:"това е Тя- Любовта".....

И после, ей така, отникъде, се стоварва с гръм и трясък - Тя - Самотата.... изведнъж се събуждаш от розовия си сън....и разбираш, че Любовта си е заминала...и падаш...и потъваш...и стигаш дъното - грозно и студено, и лазиш с нараненото си тяло по твърдата и студена повърхност на Любовта...и кървиш...и не можеш да дишаш....и се задушаваш от огромната болка...лъжа...измама...

И после, някак си се изправяш на колене....и тръгваш отново напред (или назад, не знаеш!), защото така трябва, защото така ти казват...Опитваш се да преглътнеш голямата буца заседнала в гърлото ти, изтриваш сълзите си, прикриваш кървавите рани....и тръгваш….и вървиш...

И тогава вече спираш да Я чакаш...спираш да Я търсиш...преставаш да Я искаш...Нея - Любовта.Защото вече си разбрал каква егоистка е Тя, каква лъжкиня е и с каква лекота може да погуби сърцето ти....Защото вече знаеш, че идвайки Любовта неминуемо ще си отиде отнемайки ти всичко...И тогава вече скриваш сърцето си (или това което е останало от него) в дълбините на полуживото си същество, за да го предпазиш и от най-малкия лъч, който може да затопли камъка, който носиш в гърдите си....защото вече знаеш, че така е по-добре, защото вече знаеш, че така по-малко ще боли...

Но винаги...винаги...докато не престанеш да дишаш... се надяваш че някой ден ще се разсееш...че някой ден без да искаш ще се разсмееш и ще позволиш някой да те погали с горещи ръце...да те целуне с влажни устни....да разлее топлината си в твоето тяло….да те събуди от кошмара в който живееш...

Дали сме способни отново да се доверим на Любовта?
Дали сме способни отново да Я поискаме?
Дали сме способни да забравим болката в Нейно име?
Дали?

Дано!!!……