автор: rosy88

Лей Джембан

Построихме Стена. Да разделя Оттук и Оттатък.
Построихме и Кула. Под нея се гърчи небето.
Изградихме си гробници, та след животът ни кратък
да ни срещне със почести Не-битието.
Но не можем сами. Затова си строихме войските
в ситен ред да ни следват, през сенките, чак до безкрая.
Вижте наще любими- замлъкнали в кратко обичане.
Без лицата им светнали скучно е даже и в Рая.
Построихме си другото... За живот?..Не намерихме място.
Не успяхме да смъкнем от лицата си златните маски.

А сега ни откривате тук, сред музея на Времето,
удивени, че глината губи от въздуха краските си.