автор: valka

Непредвидим, предвиден, с многоточия,
препълнен със надежди за любов
и бенадежден с края, който носиш...
Какво ли всъщност е да си Живот?

Живот.
Измислен, празен, пълен, скучен,
от зърно по-велик, по- прост от хляб,
по-страшен от кварталните ни кучета
и много по- безпомощен от тях.
По- истински от ритъма в кръвта ми
и много по- измислен от страха -

когато си отида дъщерите ми
ще ме откриват дълго след смъртта.

Ще ме откриват без да искат, тихо,
във слънчев лъч през прашното перде,
във тъмното, което ще ги вика,
в ръмженето на уличното псе.
Във любовта, която си отива,
във погледа на новата любов...

И аз си мисля - мен ще преоткриват...

Те всъщност ще откриват теб, Живот!