автор: chocolate

Какво пък – да го направим.
Защо трябва да е сложно?!
Това, в очите ти, повече от готовност е.
Това, в моите – жажда за живот.
Един спомен ще ни остане в повече -
за споделена самотност,
за шепа случайна любов
между прокървели болки.
И какво като ще е само за нощ?!
Какво като предстои едно непредвидимо после?!
На завистта отровата, заровена в чуждите погледи – ще ни догонва.
Предвид сблъсъка с предстоящите невъзможности,
всичко между нас е със съмнителна стойност,
но не и сега, не и тази нощ,
след като грешното във въпросите престана да ни тревожи...
Какво пък – сега си мой. Усещам огъня,.. скоро така не ти е било.
Аз, безропотно твоя, този път вратата не затворих.
Нарочно...
Сливат се телата и погледите ни,
думите тръпнат, в своите противоположности
докоснали се пред нирваната на покоя,
разбрали, че няма да са нужни повече...

А утре, когато си тръгнем натоварени с поредните многоточия,
и понечиш да проговориш – не казвай сбогом.
И не мисли с горчивина за стореното.
Целуни ме... Още топло е между нас...
Животът е не само сблъсък и болка -
има и случайна любов... Има я още...
Помни и моята.