автор: cracra

Текста на билборда гласеше – „Утре ще излeза”.
Преди около две години имаше един билборд с момиче свито в ъгъла на една стая. Седнала подпряна на стената , разрошена, държеше ръце около главата си сякаш се пази от нещо. Текста на билборда гласеше – „Утре ще излeза”. Тогава не схванах идеята. Запомнил съм го защото по принцип обичам да гледам реклами и да им правя мои си, аматьорски анализи. Запомнил съм го защото беше добре направен. Стаята беше кафява, от това отчаяното кафяво. Момичето беше хубаво, но изглеждаше счупено. Не съвсем, просто толкова колкото да виждаш, че може да се поправи, колкото да ти се прииска да я отвориш да позатегнеш тук-там с гаечния ключ, да провериш акумулатора и да треснеш капака. „-Чисто нова си давай.” . И тя ще се усмихне. Знаеше, че усмивката й е красива, нали. Толкова добре беше направена. Караше ме да искам да помогна на момичето. И тя да ми се усмихне.Тогава не съм разбрал проблема. Проблема не е в акумулатора. Проблема е, че светът е ужасно място и няма гаечен ключ, който да може да промени това. Знам как тя е стигнала до там. Знам как аз стигнах.
Всъшност проблема са хората, те знаят всичките ти тайни. Всички хора, всички тайни.Не те сочат с пръст и избягват да те гледат в очите. Гледат те в гръб и се подсмихват, презрително, съжалително.Затова ходиш с глава забита в земята и бързаш без да е нужно. Затова уж за да избегнеш блъсканицата минаваш оттам където има най-малко хора. Затова каквото и да правиш не можеш да се концентрираш върху него. Защото искаш само да не си там. Навън. Искаш да си в кафявата стая, въпреки че я мразиш. Защото само там е безопасно. Там няма кой да види какъв жалък и отвратителен човешки боклук си ти. Нещо лошо й се е случило когато е била малка. Затаило се е за известно време. Чакало е. И после, когато е дошъл момента е излязло от стаята й е казало „Здрасти, помниш ли ме?”. И тя си е спомнила. Оттогава всички гледат към нея. Оттогава тя гледа в земята. И само при лошото нещо там в стаята никой не я обвинява. Затова я мрази, но не може да излезе от там и все го отлага за друг ден. Дано да е утре. Дано да съм там.