автор: natalina1970

/на В.
с надежда/

спринцовката в гръбначния ми стълб
изсмуква щастието и предрича бъдещето
червен капчук дълбае струпеи в сърцето ми
с кръвта източват седмичния ми живот
подменят старата надежда с нова
но няма да дочакат пролетта
замръкналите в сънищата птици
нощта засява гърбавите хълмове
разделя пътищата ми на катастрофи
горчи изтичащата пяна
от срязаните морски вени
пресичам всички пропасти отхрачващи любов
а тялото ми се е свило
маслинено до невъзможност
проядена зелена прежда
скрипти по голия ми череп
лежат на болничното шкафче
олющена мечта за полет
сълзи на скъсано хвърчило
трохи от блудкава молитва
преглъщам мислите си натрошени
по три пъти на ден
на осем часа
дъхът на маточината през маската
е задушаващо пленителен
и смъртоносен
смърт о нос ен…
дори целувката на понито
вещае смърт през ръкавиците
трепери утрото
от смрад на нафталин
и на умрели кучета
омачкани са думите на мама
като дъвка
и в някоя незряща нощ
ще издрънчат прогнилите ми кости
от тази рухнала камбанария
тогава ще е късно да ми присадят усмивка
по устните ми ще отекват само
червивите аплодисменти
на карамфилите
и на мухите