Замислих се: кога създаден е света?
Кога е пръкната вълшебната искрица,
освободила първата частица,
създала хаос от гротескна пустота?
Дали това било е сутрин,
когато лигава луна
показва наглата си мутра,
за да сизира „новина”?
Дали било е понеделник,
когато в сънена досада
от чаша с грижи си поел
с надеждата да дойде сряда?
Дали било е пролетта,
когато стихват белите вихрушки
и си обещаваме наужким,
че безпределна ще е радостта?
Дали било е в седем и полвина,
когато обеща да ми простиш,
изнервен, в телефонната кабина,
те чаках да се появиш?
Дали когато се роди детето
и изругае с дрезгав глас,
разочаровано от битието,
поиска сметката от нас?
Дали когато някой шегаджия
в кафето ти изсипе сол
и разбереш, че няма орисия,
на навика е всичко монопол?
Дали когато ловкият факир
покрива черната кутия,
забърква цялата световна шир
с ръката си на комарджия?
Дали мустакът на Дали
щом топнал се във цветната палитра
и мебелира времето дори,
създал света като стоглава хидра?
Не, този свят направен е когато
друг свят тъжно е умрял
и всички са създадени за кратко,
за да не помниш никога,
че си живял.