Не останаха сълзи неизплакани
В моята нежна душа
Но все пак от ръката ми
Гълъбче пие вода
Безтрънна съм ,
Но отново със тръни бода
Във нощите , в дните ми чакани
Аз съм като река-
Повличам всичко след себе си
И пак безутешно мълча . . .