автор: maktub

Сърцето на морето е удавник,
Оставил във водите сетен дъх.
Сърцето му е птица изоставена,
От вятъра осъдена на смърт.

Сърцето на морето е вълна,
Разбила с гръд скалистите превръзки
И в болката си тази свобода
Раздала до последни пръски.

Сърцето на морето е коруба
На сто годишна морска костенурка.
Сърцето му до днеска съществува,
Макар от самота да се побърка.

Сърцето на морето – стъпкан пясък,
Следи от сол по детските клепачи.
Сърцето му разбие ли се с трясък
Оставаме поетите - сираци!

август 2004