автор: Mielikki

Не бе изрязана от лъскаво списание
и не проблесна перлено трогателна
изстрада смешното усмихнато ридание
заплю кумира нежносин, мечтателен...

Във шепите си приюти чернилката
свита в ресниците на мъртвата надежда
и като стара песен, не насила, истински
ме залюля желано и метежно.

Прегръщам теб и звездния ти огън,
дори последен дар да са искрите златни.
Само след твоята нощна тревога
ще носи изгрева на живот аромата...