автор: neraida

Защото те забравям всеки ден
със същата страст, с която отказвам цигарите
и те намирам всяка нощ в съня си
в онзи тъмен кипърски бар,
който не харесвам
и влизам вътре със запалена цигара,
защото не знам къде да дяна ръцете си,
защото ако не мога да те погаля,
те са безмислени,
и всички питиета са безсилни
и всички мъже са импотентни
и цялата красота на света е загинала
и животът ми се стича в капчуците
и се превръща в кал,
която всички Афродити тъпчат
със сребърните си обувчици,
и на където и да отпътувам,
нарамила тонове тъга на колелца
и колкото и да бягам
едва влачейки се на четири крака
аз все се завръщам
пред храма на моята слабост
и все боли
и все е черна твоята магия...