автор: rainy

Безпощадни сякаш сме орисани съдници,
и докато живеем -
нарича се така поне,
и удряме,
и мачкаме,
и за целта умеем да убиваме дори и птици.

Отрязваш мъничко парченце слънчев лъч -
за теб ще има! А ти - не, не заслужаваш!
Поздравления за щедростта на Господ
собственост как успяваш да раздаваш.
И хвърляш кал, и търсиш проза
в стремежи свои към необикновенност.
Дали така е, или всъщност просиш
чрез грубостта си трошичка нежност.

Греховна съм до мозъка на костите,
и камъка мъчително притискам във дланта,
докато прегръщам, и отнемам болката
макар и само на един човек във моя свят.
Задържам го не за пародия и изкупление-
въпрос на същности, безлични може би, но...
така те успяват да си преживяват дните.
При някои това е нужната коричка хляб.
За други, знам - това са пошли, безхаберни чувства,
дори и жалък егоизъм според мъдреците.

Вземете правото си - цялото.
И осъдете за пореден път
опита за полет от доверие.
Щом можете, хвърлете своя камък -
коя душа и как да диша, а другата
убийте със закон-безверие.