автор: dubrav

/на мен си/

Май беше привечер. Странно защо, спях. Ти някак беше влязла в хола ми. Там, до масата срещу телевизора. Може би ме повика...всъщност, май те усетих... Излюпих се от моята стая. Странно, вратата ми към хола беше затворена, въпреки че рядко я затварям.
Хм. Бях по гащета. Както си спя. Ти се усмихваше. Беше до масата. С блясък в очите. Сякаш казваше - ето ме...
Мисля, че те поздравих. Не помня точно. По скоро, леко се гипсирах. Миг преди тихо да тържествувам в себе си. Всъщност, няма значение. Онова, което помня, беше, че просто пристъпих към тебе... Останалото беше нежност... Гмуркане в синева от нежност...
Събудих се. Сякаш се бях родил отново. Чувството беше... Като след гъдел... До мен спалнята беше празна... но сякаш ухаеше на косите ти... и бе запазила топлината на тялото ти... Там, върху изпънатия чаршаф. Където никога не си била...
Сънищата са... сънища... но онова гмуркане беше незабравимо. Като скок в нищото, като безумен опит да скочиш някъде и да останеш там... Нежност... Сън...