автор: Alba

Как мина времето
а ние сме безвременни в него
усещаш ли сянката
диктува ни спомена
някой е подредил дирите
от мен и от теб
а ние само сънуваме
че вярваме в нещото
което се случвало
ей тъй, без нищото
тиктака часовника
реалното бълнува в него
тишината се мъчи
от акустика на мечти
подвижи си ръцете
наблюдавай движение
за да обикнеш прегръдката
дъжда се обича с очите
вярата пърха в сърцето
меда се вади от устата
стомашно чревния тракт
върти мелница за интуиция
който се хваща да му мисли
времето е плявата
мислите са балите
а някой държи запалена цигара
и тръска върху тях