автор: pord

Тракат зъбите на клошаря като влак,
наваксващ тримесечно закъснение.
Забили клюн в престарелите новини,
пътниците не виждат сянката на клошаря –
шумна като перон
с мобилизирани ветерани.
Трака-трак.

Знае клошарят, че този влак
                       последен вагон няма,
за да го хване и на бегом.
Затова не поглежда встрани –
не губи време с бели надежди.
По-добре снежинките да брои –
те падат щедро.
(Като в детството едри!)

Трака-трак.

Какво удоволствие е да броиш неща,
които изчезват мигом!
Само Бог може тъй дълго да брои,
без да бърка и забравя в неделя.
Какво е неделята за клошаря?

Трака-трак.

Така пияниците си броят чашките.
Дон-Жуаните си броят бройките.
Стихоплетците си броят б_римките.
Мафиотските босове – неприятелите.
Децата – вагоните на прелитащия влак.

Клошарите никой не ги брои.
Клошаря никой не го брои.
Той брои снежинките и изстива.
Всеки има право да брои.

Трака-трак.

Той също иска малко безсмъртие
в рамките на краткия видим живот.
И щом се наброи, в теб ще се върне,
че в теб е топло за цял народ.