автор: Djein_Ear

Във миг от време - полусън,
да бъда искам във очите ти.
Безмълвно с поглед да мълвиш,
че мен си чакал във съня си.
С минутно щастие да ме обичаш,
без време - разтояние в очите.
Безритъмно да ме пропуснеш
да вляза в пулса на сърцето.
Не искам много, ала достатъчно
за да почувствам, че живея.
Душата да полита е прекрасно,
в съня ти искам да се рея!
Не мога във деня ти да пребъда,
след мен ще дойде втора, трета.
Тъй ясно, точно, ти се застрахова
и аз приех да съм поредна...
И не придвидих, че ще те обичам,
вглъбена във копнежа огнен.
След този сън, сега си тръгвам,
след мене няма да остане спомен.