автор: Libertas

Блогодаря ти, че беше толкова добра!
Благодаря ти,че бдеше над мен,
когато душата ми прекършваше се на две
и се нареждаше в строфи.
Благодаря ти, че превръщаше
тъгата на думите
в слънчево щастие и детска радост.
Благодаря ти, че ме разбираше,
мен-неразбраната от времето и хорските сърца.
Благодаря ти, че ме обичаше,
дори когато онази поетична муза
изпреварваше целувките ти,
по нежни от гальовността
на морските вълни при прилив
и ме завиваше със своите .
Благодаря ти,че беше толкова добра.
Благодаря ти, че ми беше майка!