автор: Yova

Запълвам липсата ти със следобедната скука,
всъщност нищо необичайно,
небето е намръщено, почти колкото мен,
ако завали ще изтека по пътеката,
която ти подарих преди време,
за да се срещнем под дъгата.

Измислих мостовете,
но тънка се оказа мисълта ми и се скъса
в посоката ми към теб и сега
съм постоянство на самотния си бряг.
Не можеше да бъде иначе,
твърде дълго вървяхме по две успоредни улици,
някой беше казал, че ще се срещнем в безкрая,
заради лекото огъване на правите.

Аз още чакам да преполовиш разстоянието,
но от известно време забравям да се движа.