автор: Franc_Enstein

под мишницата на мъглива сутрин
денят е още като сляпо коте
кафето не горчи вкусът е блудкав
по глътките на куп „ама защо”-та

изглежда станах пак с неправилния крак
порязах се докато режех хляба
а млякото ми на котлона изкипя
докато с ключовете си играх на сляпа баба

и зная - "вчера" пак ще се повтори
във същия убийствен нервен ритъм
уста градът за мене ще отвори
да си платя за пито и непито

а някой ден ще отлетя към онзи замък
и ще угасне светофарът уморено
а каменарят ще изчука върху камъка

живял
от… до…

и пито
и платено.