автор: dubrav

Парче по парче го редих.
Лицата им бяха различни.
Моят пъзел има много очи.
Все необичани.
Парче по парче се събрах.
От очите им се изваждах.
Те изплакаха много неща,
аз си останах жаден.
Дай ми от твоите сълзи,
другите бяха еднакви.
Размий ме.
До бледо почти.
Да изтека от рамките.
После, в ръце ме вземи.
И започни да рисуваш.
Нарисувай ми устни.
После - тръгни...
Да разкажа,
че съществуваш...