автор: BlackCat
Децата ми се учат на разлистване
в една съвсем правдоподобна есен.
Напъпват им невидими филизи.
И още по-невидимо изчезват.
Децата ми се учат на проглеждане
в обвивката на кестен преди падане -
преди да кръстят някого "надежда",
преди видяното да създаде представи.
Децата ми се учат да не лъжат,
че е значимо всичко, колкото е временно.
И стават тъжни, много, много тъжни.
Защото няма никога да ги зачена.