автор: dubrav

Сигурно съм лош човек,
щом толкова много хора го казват!
И казват още, че е лошо да си лош.
Сигурно е така.
/щом толкова много хора го казват!/
Но нали съм лош -
не мога да си дам сметка,
кое е добро и кое не е.
Все пътувам по линията
"лошо - по-лошо".
Или избирам "по-малкото зло".
Но напоследък съм разконцентриран.
Май, лошотията ми се трансформира.
Към подобряване!
Срещна ли хора, които казват че съм лош -
започвам да грубиянствам!
А те ми се сърдят на лошотията.
Особено се сърдят!
Но са и доволни.
Оправдавам им очакванията -
нали това казват,
че съм лош.
И щом действително съм такъв, са прави.
А като ги правя прави са доволни.
Та май лошотията ми взе да се трансформира.
Трансформирана лошотия -
от права, към променлива.
Като облачност и електричество.
Лошотията, също като тях,
предизвиква дъжд в облаците наоколо.
Е, в случая -
от сълзи и недоволство.
А след дъждовната ми лошотия.
лъсват,
като охлюви след дъжд,
задоволени очаквания и физиономии!
Ииии... цветя поникват!
Беладони....