автор: siromah

Някога живял един воденичар. Усетил тои, че последния му ден наближава и тои повикал 3 си сина.
На наи-големия тои оставил воденицата, на средния- магарето, а на наи-малкия, които бил глуповат и разсипник- едно прасе. “ Прощаваи ми синко- казал воденичарят, но дори и да то бях завещал нещо друго- ти го би изпил и пропилял. Затова ти оставам това прасе”

“ Чакаи малко- намръщил се малкият син. Не беше ли котаракът, които трябваше да ми се падне?”
“ Истина- почесел се зад ухото старият воденичар. Само че откакто царят взе да облага героите от приказките с тоя нов троен данък, всички те избягаха от 9 царство в десето. Така че това прасе е единственното, което остана! Ако имаш късмет и промениш начина си на живот, ще се уредиш. Ако не ще караш както порано му.”
Не след дълго тои умрял и 3 му сина си поделили имане то му. Наи-големият взел воденицата, вторият- взел магарето, а третият – прасенцето.
“ Какво да те превя сега?”- погледнал прасенцето на малкият син, които имал за прякор Парцалко.
От пиенето по кръчмите и търкалянето по локвите, дрехите му запреличали на парцали и тои приличал на просяк. Парцалко, може да бил пияница и разсипник, но тои когато бил трезвен умът му секал като бръснач. “ В приказката на Шарл Перо Котаракът в Чизми помогнал на наи-малкия брат да се ожени за дъщерята на царя. А ти не ставаш за нищо друго , освен за свински пържоли!”
“ Постоиии, господарюю”, изквичало прасенцето с човешки глас. “ Ако обещаеш да не правиш луканки и пържоли от мене, ще ти помогна.”
“ Как нищо и никакво си прасе може да ми помогне?”
“ Много просто. Ще организираме една политическа партия. Ти ще бъдеш лидера, а аз ще бъда твоя таен съветник.”
“ А каква ще бъде тази партия? Аз много от политика не разбирам.”
“ Хм- замислило се прасето. “ Ще направим Партия на Воденичарите. Когато другите партии не им достигат мнозинство, щят-нещят ще трябва да влязат в коалиция с нас.”
“ Чудесна идея!-рекал воденичарският син и побегнал до кралският дворец, за да регистрира новата партия.
“ Ха, ха, партия на воденичарите!”- изсмели му се от Партията на Селяните.
“ Къде ти са брашнените чували?”- подиграли го търговците, от Партията на Обединените Търговци.
“ Що не се върнеш обратно в своята воденица при мишките и плъховете!”- добавили от Царската Партия.
Воденичарят се напраавил че не ги чува и се върнал обратно назад.
“ Дано да си прав!”- заплашил тои прасето. “ Днес станах за посмешище на цялото царство!”
“ Почакаи , господарю”- рекло прасето. “ Не се пали толкоз бързо. Изборите наближават. Помни думата ми. Никоя партия няма да вземе мнозинсво и понеже се мразят един другиго, те нямат да влезят в коалиция с друга партия.”
“ Какво ме огрява това?
“ Добре, глупчо. Ние ще сме партията, която ще влезе в коалиция с тази, която вземе наи-много гласове!”
“ Аха!”– усмихнал се под мустак момъка. “ Хубаво си го замислил. Ако думите ти излезнат прави, няма повече да ядеш в кочината като … прасе, а на трапеза като човек. И то наи-отбрани гостби!”
Не след дълго изборите дошли и думите на прасенцето се оказали пророчески. Никоя партия не забрала мнозинство и понеже се мразели помежду си, единствения избор било да сключат коалиция с Партията на Воденичарите.Така наи-малкият син на воденичарят от прост селянин се оказал
Наи- ухажван политик в царството. А колкото до Прасето, то му станало негов съветник и никои в царството не подозирал, кои стои зад новите закони. А сега нека да оставим това кралство, където не само героите от приказките се изнесли зад границата, но и самите му поданици един по един взели да си плюват на петите и дим да ги няма зад границата. На малкото , които останали не им оставяло нищо друго освен да викат “ Вива прасчо в чизми” и да се натискат кои да му лъска чизмите.
А, от дупката изкочи един мишок. Бързо го улови и кожата му одери. Направи си един чифт цървули, че тия нови управници, дори и цървулите от краката ти забраха!

10 ноември, 2007

Сиромах