Вятърът влачеше
с мъка облаци
сиви,намръщени
нанизани един след друг
и ги събра.
Като стражар.
Скупчи ги.
Заблестя, затрещя
Небето се сгърчи
от болка,
като бито животно.
Заваля.
Студът запълзя
по вените
на прекършено
от буря крило...
Две топли сълзи
изшептяха тихо молитва.
И капнаха...
Във земята се свиха.
Въздишка на блян,
разлюля
клоните, черни от мрака.
И светлина.
от крилата на ангел...
...съм до теб.