автор: Vesta

Скараха се.Много сериозно.И провалиха всичко.
И двамата не помнеха вече истинската причина за скандала, но бяха обидени един на друг и даже доброто възпитание не им помагаше да бъдат любезни.Седяха в салона на кораба и с нетърпение очакваха да слязат на пристанището, за да се разделят.Завинаги.
Тя не се прибра у дома.Запъти се към бара, където работеше най-добрата й приятелка.Не искаше да й разкаже какво се бе случило, но пък имаше нужда от компания и една голяма доза алкохол.
-Ще се нафиркам и ще му тегля една на този надут чужденец!Той за какво се мисли?!Че е нещо много специално, само защото е богат аристократ ?Ама моля ти се!И като е толкова важен, какво търси тук?Нали ние сме бедни, прости и незнам си какви още боклуци!Я да се маха от тук и да си намери някоя друга, ама лъскава чанта и да си живее с нея!
Пълната чаша с текила не й помогна да се успокои.Напротив.За кратко време успя да се скара с приятелката си и с някои от редовните посетители в бара.Агресията й достигна връхната си точка, когато забеляза на една от масите двама англичани и се опита да ги изгони от острова.На несъществуващ английски тя им обясни, че тук няма място за тях.
На другия ден остана в леглото.Не стига, че главата й беше размерите на вселената, ами и душата й стенеше по партизански-стон след стон.Направо се къпеше в самосъжаление.Как можа да допусне да се стигне до там!И за какво?За какво се скараха?Помнеше само горчивата обида, ама от какво...?
А беше толкова щастлива с него.Познаваха се отскоро, но тя беше убедена, че той е принцът от мечтите й.Толкова красив, мил, пълен с любов и пари.Отидоха заедно на съседния остров да се забавляват.Бяха в рая цял ден.Никакви облаци в отношенията им, до момента, когато започнаха да говорят за миналите си връзки.И тогава в гласовете им засвистя ветрец, но те не му обърнаха внимание, а продължиха.Скоро се изви буря и нещата излязоха извън контрол.Караха се за нещо си, случило се някога с някого някога си...
И сега тя горчиво се каеше, но всичко свърши.