Във мене бавно се разлисти зимата ...
и разцъфтя в най-бялата си самота.
Бях капитан, но ти не беше пристана -
не беше пристана, до който да се спра.
Не беше котвата, която да ме задържи.
Не беше фара, който да показва пътя.
Душата си през бурята едва спасих -
на робинзонов остров.
Без петканов спътник.