автор: flagumdei

Не виждам друг смисъл на времето,
Освен да мери тежестта
На твоите отсъствия,
А те
Не са нищо друго, освен милиони твои
Възможни светове без мен.
И ако имаш малко милост, чуй:
Не позволявай на чужди ръце
Да усещат как настръхва коприната на кожата ти,
Точно тогава
Някъде една река ще скъса свойте бентове
И мътната й сила ще стопи
Зеленото на някоя поляна,
А звездите на глухарчетата в нея
Ще угаснат.
Не позволявай на чужди устни
Да разтварят твоите –
Точно тогава
Един столетен дъб ще се откаже
Да чака следващата пролет
И птиците в гнездата му
Ще си загубят посоката за връщане.
Не позволявай на очите си да видят друг
С усмихнатия блясък, който знам,
Точно тогава
Един влюбен делфин ще разбере,
Че няма ръце
И за пръв път ще му стане студено в морето.
Не позволявай да те пожелава друг –
Така в душата му и в цялата вселена
Ще се роди
Още един свят
Без мен.
Навън със сигурност ще завали.

Ще ме лишиш
От последния останал ми
Смисъл на времето.

И ще спре да ме има.
Точно тогава.