Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 731
ХуЛитери: 3
Всичко: 734

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНамереният рай
раздел: Хумор и сатира
автор: pord

Имало едно време един демократичен просветен цар, който не бил безразличен към участта на поданиците си. Когато един ден – въпреки информационното затъмнение, на което го били подложили неговите съветници, за да не достига до него истината и за да не им се развали рахатлъкът, - научил, че поданиците му били недоволни от живота, който водят, поискал да се срещне с хора от всички прослойки, гилдии и целеви групи.
Речено-сторено.
Царските глашатаи обиколили набързо неголямото царство и в уречения ден и час стройни редици от представители на народонаселението се разположили пред парадния вход на царския дворец.
Царят, който наблюдавал със свито сърце от прозореца на своята спалня трескавите приготовления, изпитвал твърде смесени чувства; отвън през плътно затворените прозорци долитал глух ропот.
-За Бога – обърнал се той към първия си съветник, - нима всички тези хора са недоволни от мен и моето управление?!
-Не, господарю – с мазен гласец отвърнал съветникът. – Те са недоволни от живота, който водят, а това са две съвсем различни неща. Само една държава в света е записала в конституцията си, че народът й трябва да бъде щастлив…
-И коя е тя? – възмутено се поинтересувал царят.
-Не се осмелявам да ви кажа, господарю….
И понеже царят го изгледал твърде строго, съветникът побързал с още по-мазен гласец да изквичи:
-…една омразна република, царю честити!
Като чул това, царят ужасно се намръщил.
-Както и да е. Ще ида да ги чуя!
Щом се появил на площадката пред двореца, глъчката мигом секнала. Всички вперили поглед във величеството. Като се поокопитило, то рекло:
-Е, драги мои поданици, до ушите ми стигна вестта, че не сте щастливи. От какво, прочее, се оплаквате?
И дал знак на писарите да минат напред, за да си записват.
Избухнал невъобразим шум, сред който се долавяли само отделни думи и откъслечни словосъчетания:
-Заплатите…. Пенсиите….Цените…Лекарите, учителите, сестрите, бизнесът…. Корупцията… Заплатите…. Културата…. Бюрокрацията, чиновниците, държавните служители…. Индексът… Инфлацията…. Усвояването на фондовете…. Обръчите, фирмите, изборният туризъм… Емиграцията, науката, младите учени, горските стражари, данъците… Вальо… Румен… Овчаров… Петков… Бойко… Иван…. Жан… Валжан…
По едно време тълпата издигнала плакати и транспаранти и царят успял да прочете следните лозунги: „Царят е гол!”, „Оставка на финансовия съветник!”, „Мур за корумпираните чиновници!”, „Бесило за главния ковчежник!”, „Долу елита!”
За учудване на всички царят се просълзил. И колкото повече време минавало и различни искания, оплаквания и просби цепели въздуха над площада, толкова повече царят се разридавал, ала – парадоксално, но факт! - лицето му изглеждало от щастливо по-щастливо, а от време навреме дори някоя бистра като вода от извор №1478 сълза капвала на мраморния под, но съвсем безшумно – типично по царски…
По едно време царят вдигнал ръка и настъпила гробна тишина.
-О, мили мои поданици – все така със сълзи на очи и естествено разтреперан глас се провикнал просветеният монарх. – Аз съм най-щастливият цар на земята! И може да съм гол, но за сметка на това вие сте боси, мили мои!
Всички наоколо – и обикновените, и царските люде – слушали със зяпнала уста необикновеното словоизлияние.
-Да, най-щастливият цар на света съм аз! Моите сълзи са от щастие, което едва сега проумях в цялата му глъбина! Няма по-голямо щастие за един монарх от това да управлява дълбоко недоволни поданици! Бъдете недоволни колкото се може повече и колкото се може по-дълго време! По-добре недоволни хора, отколкото доволни свине!
И като се фръцнал театрално, влязъл в двореца, последван от верните си люде. А във възцарилата се тишина откъм царските покои долетяло под сурдинка царствено грухтене.









Публикувано от BlackCat на 08.11.2007 @ 09:40:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   pord

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 10:08:04 часа

добави твой текст
"Намереният рай" | Вход | 3 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Намереният рай
от Ficho на 08.11.2007 @ 09:47:29
(Профил | Изпрати бележка)
"Бедни ми, бедни Македонски! Защо не загина при Гредетин?!!"

:-)))))))))))))))))))


Re: Намереният рай
от Pord на 08.11.2007 @ 12:10:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Аслъ, пълно падение...
:-)))

]


Re: Намереният рай
от siromah (siromah@graffiti.net) на 11.11.2007 @ 06:42:24
(Профил | Изпрати бележка)
самата истина

колкото до царя, тои не е гол

не си взе дворците...

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 11:48:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
По Р. Киосаки? Пирон от Елида? Стамболов? Литературен герой? :)


Re: Намереният рай
от Pord на 08.11.2007 @ 12:11:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
"Изгубеният рай", Джон Милтън...
Поздрав!
:-)))

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 12:24:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
Добре че не е по първия. :) Всъщност четири години по-късно Милтън написва "Възвърнатият рай". . .Всъщност дали повторно завръщане в рая има, или пътят е само в други, човешки посоки /по Милтън/, пък било то и презотвъд океана наобратно, преосмисляйки плоскостта на Земята?
Поздрав.
:)

]


Re: Намереният рай
от Pord на 08.11.2007 @ 12:33:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Може да се мисли в тази посока. Но тук аз просто използвам каламбура, не навлизам във философски дълбини. Правя си малка гавра с властта, не че имам предвид републиканския ни цар...
:-)))

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 12:45:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
Capich. Прав си. Мисла си, че между "намерен" и "възвърнат" има разлика, която говори в полза на динамиката, не на статиката. :)

]


Re: Намереният рай
от Pord на 08.11.2007 @ 12:50:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
:-)))

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 13:31:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
:(

]


Re: Намереният рай
от radi_radev19441944 на 08.11.2007 @ 12:58:02
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Ами така е.
Всъщност, грухтенето и квиченето ще продължи още много.
Докато всяко прасе проумее, че няма кой да му напълни коритото, освен то- самото. И да се очовечи малко.
Няма царе, няма вождове, няма партии.
Има бачкане и здрава тояга за разбойниците.
Но тъкмо тоягата сега липсва.


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 13:03:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
5. И прасето се различава от човека по това, че не може да си напълни коритото само, а все чака някой да му го напълни.

]


Re: Намереният рай
от Pord на 08.11.2007 @ 13:05:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Тя нарочно липсва... А каламбурът с прасетата е двойнствен, ти си прав. Много хора чакат наготово - разглезени от соца. Може да се спекулира с недовалството - така, както става в тая сценка.
Да го използваш като коз срещу другите и да ги хвалиш - ега ти перверзията!
:-)))

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 08.11.2007 @ 13:10:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
:))))))))))))))))))))))))))))))
5.

]


Re: Намереният рай
от marteniza на 09.11.2007 @ 08:34:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
Имам предвид, че този цар всъщност е избран цар. :))) А това променя цялата картинка.
Прасето-щастливец от притчата на Пирон е възможен вариант за прасето, но не и за човека, който има способността периодично да се събужда и променя. Стамболов е огледалният вариант. За Р. Киосаки не ми се говори. Мани, мани. Достатъчно примери тук.
Но всъщност, ако някой чете това в работно време, а ако аз го бях написала в такова, то тогава гадните, или добрите работодатели с пълно право и без всякакъв контекст би трябвало да изискват - "трябва да се бачка". Днес и завинаги. :))))))))))) Извън контекста.:))))))))) Където се прави литературата, която остава с времето. /Нищо лично, опазил ме Господ/. Привет, Порд, интересен повод за размисъл предлагаш. Това не е хвалба. :))))))))))))))

]


Re: Намереният рай
от Pord на 12.11.2007 @ 12:48:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Виждам, че е така, но зависи от оня, който чете. Аз гледах само да направя каламбура (близък до ума, впрочем), но нещата имат и други страни.
:-)))

]