автор: Leni

Три дена ще те почакам.
Пет ще стигнат да те оплача.
И девет да те проклинам.
На седмия ще си простя.
Дор празник настал е.

Ни предена, ни кроена, ни шита
мъжката ти риза ще наметна.
На пазвата еньовска китка
И росен венец.
Стъпка в стъпка
пътека в гората ще ти прокарам.
Въже дъх Дулово ще оплитам
на момина люлка.
И на варда.
От стадото агне младенче
ще ти открадна, томила чобанина.
Астраганено ложе да постеля,
че млечна да е булката и пълна кошарата.
А в празни си ръце ще се взирам,
че по кръв да гадая за севдата.
На хаталия ден
през коси ще преситя брашното.
Лунна вода ще полея.
Без име, без ехо, без образ и без свян.
Негли блуден върколясал.
Ще измоля.
Ще прекръстя по Рангел и по Мина,
че да мълчи.
И ще подпаля бъдника.

А, в последната нощ.
Като мина по следите му от нокти.
От думата си, на оня Куция,
ще се отметна и от мене си.
Трижди дор се отрека от отреденото,
че ялова да съм и вълчица чужда.

И друга да я кърми.
С бели зъби и със бяла риза.