автор: ben

Понякога съм груба, безпощадна
(особено, когато ме боли).
Отваряла съм рана аз след рана...
Но ти не ме осъждай, ти прости.

Ти не бъди жесток - аз може би била съм -
безпомощността ми се превръщаше във гняв.
Препускаха във мене чувства бясно,
когато някой ме лишаваше от тях.

Понякога си мислих, че съм луда
(разпалено съм спорила сама)...
Живях май дълго във ужасната заблуда
че подарявах някому от свойта самота.

И мъчих се все силна да изглеждам,
дори да нямах сили за живот.
Сама убивах всякаква надежда,
за да не страдам във несбъдната любов.

И имах план резервен за нещастие.
(Не съм изключвала от него даже смърт)
Дори във топли нечии обятия
очаквах някога да ми обърнат гръб...

На никого и нищо май не вярвах
Несигурността ми се израждаше във гняв.
За да го боли и друг - нанасях удар първа
Признавам си - понякога жестока бях.

Но ти недей да бъдеш като мене
и никога недей - не ме съди.
Не ме разбирай и не ме обичай
но моля те от все сърце - прости!