автор: midnight_witch

понякога
адски много ми се мълчи
мълчи ми се до там
до където се предполага че е дъното
не знам кое дъно
на очите ли
или на душата ми
или на гетото от образи в мен
или на чашата ,която току що съм допила но
но усещам как думите ме разкъсват и изпълзяват
слушам как ме разчупват
парче по парче
после вият и пръстите ми
сами им придават форма и образ
затова
казвам просто дуенде

а думите си остават гладни


дуенде е
каза една позната
дуенде е мамка му да измия прозорците
след което да завали дъжд
друга каза дуенде е мигът преди да се влюбиш
онзи миг в който
просто наблюдаваш другият и това е достатъчно
нищо че едната част в теб
казва –Той е
другата – това е тънкият лед по който вървиш
дуенде е
ако си се нахранил и мързелуваш доволно на стола
каза трети

а ти

ти ми каза дуенде е танца
представи си
тъмната сцена и прожектор
фламенко
начинът по който гледам в очите на една жена
точно онзи миг
в който забравяш за света и живота въртящ се
на бързи обороти около теб
онзи миг
в който спираш да дишаш
и мислите за развързват като гъвкави черни коси
по раменете
а после пулсът се учестява

и да, това е дуенде



казах –днес просто ми се мълчи
ала това не ми е достатъчно ,защото думите
са ме стиснали за гърлото



дуенде е просто да пиша за теб
а ти –да не знаеш.