автор: StillYourPain

Боготвориме ви, мъже! Елате и ни вижте!
Вижте как ви дяламе огромен паметник - история
от приказките в детските ни книжки
до онези нежни дами в Рим, обличащи ви в Gloria.

Издялваме ви всеки път, когато мъката ни реже камъка,
очакващи, скърбящи са световните жени - заробени
и скрити под грима си и воалите,
отдали се докрай на свойте вечни Romani.

А след смъртта ви ние носим черно и над гробовете вием,
ведно с телата си в парадна циганска притворност,
понеже знаем, че сте мъртви - ний сме живи,
погребахме ви с толкоз мъжката Honoris.

През вековете ваели сте нас, слугините,
възпявайки ни в песни и във стихове,
и в сляпата си ревност ни проклинахте,
оставили встрани мечтаната Justicia.

И така сами се развенчахте, деца боготворени!
И всеки ден доразвенчавахте с очи
не в Богородица, а в страстна Магдалена,
виждайки безгрешно в нея Spiritus Sancti.

А нейде там, отдавна някога, един бог бе разкъсван от свирепи кучета,
но, пазейки честта на мъж, макар да се страхуваше от Мрака,
посече ги в лицата с "Et tu, Brutus?",
но очите го издадоха - там беше Клеопатра.