автор: Mielikki

Празна стая...Огледални отломки
на свирепи, зловещи лица.
Пак се лута там стар сив самотник
и го дави студена мъгла...

С поглед невиждащ и всичко видял
скита той все тъй блед, отчужден,
от фалшиви надежди отвърнат,
на невиждано бъдеще в плен.

Той ще броди до края на залеза
подир същата светла искра,
някога, някъде, знаейки,
че ще сгрее и свойта душа...