Ще ме видиш в сънищата си,
ще протягаш ръка,за да ме
докоснеш,но аз ще изчезвам.
Ще ме видиш в сънищата си,ще протягаш ръка,
за да ме докоснеш,но аз ще изчезвам.
Ще бъда едновременно най-хубавият
ти сън и най-ужасния ти кошмар.
Така както ти беше най-красивото
и болезнено нещо в моя живот!
Събери усмивките си в кутия,
за да знам къде е щастието ти.
Можеш ли да почувстваш?
Можеш ли да чуеш как крещя
за помощ,когато на около звучи
само тишина?
Можеш ли да слезеш в Ада заради мен?
Можеш ли да се усетиш огъня по ръцете ми,
болката в тялото ми,ужаса в очите ми?
Можеш ли да продължиш да вярваш
в мен,когато аз самата вече съм спряла?
Можеш ли да ми подадеш ръка и да хванеш моята?
Можеш ли да изтриеш сълзите ми с целувки?
Можеш ли да ме прегърнеш силно и да не ме пускаш?
Можеш ли да погледне в очите ми и да видиш мен?
Можеш ли когато ти кажа "боли ме" да дойдеш и
просто да бъдеш до мен?
Можеш ли да ме обичаш,когато губя красотата си,
губя себе си?Можеш ли да ми казваш истината дори
когато не искам да я чуя?
Можеш ли да ме накараш да повярвам в теб,
когато не мога да повярвам в себе си?
Можеш ли да ме накараш да се обичам,когато
всеки ден се уча да се мразя?
Можеш ли да чуеш гласът на душата ми,когато
аз самата съм спряла да го чувам?
Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят?
Можеш ли да ме обичаш,в един живот изпълнен с омраза?
Можеш ли да ми покажеш щастието тук и сега?
Можеш ли да понесеш любовта ми и желанието ми
да ти дам всичко,без да се уплашиш,без да избягаш?
Можеш ли да кажеш "Мога!"?
Не можеш,защото ти не съществуващ!