автор: ariel_b

Всъщност аз не съм онази,
дето я измисляш.
Всяка нощ си ми я казвал –
твойта истина.
Тя е толкова красива –
като приказка.
Някак много ти отива.
И сте близки.
С нея даже си приличате
по очите.
Тя за тебе е момичето
от мечтите ти.
А пък аз съм ти приятелка.
Нищо повече.
Е, обичах те много някога.
И го помня.
И косите ми бяха руси –
като нейните.
Имах същите топли устни –
като медени.
Но за мене не си разказвал
и не си плакал.
Всъщност аз бях онази,
дето те чака.
И когато ти беше трудно,
те прегръщах.
И дори да умирах от студ,
пак се връщах.
За да ти слушам пак онези
измислици.
Всъщност не ми е лесно
и ми е писнало.
Не искам нищо да питам
и съм щастлива.
Затова си вземи сълзите
и си отивай.