Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 539
ХуЛитери: 0
Всичко: 539

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСамозаблуда
раздел: Поезия
автор: tuiky

Продължавам след теб в тишина,
изтривам спомените си и вървя напред...
мога да продължа,
сигурен съм,
убеден,
вярващ...

Тишината се спря,
войнствени крясъци
все още я гонеха в нищото...
самотна душа повярвала в себе си...
вперени погледи идното,
надежда самопогълната
не усетила морните дни,
годра и самодостатъчна...

Това ще боли,
това ще крещи след тишината,
няма да има покой,
няма да има и момент за почивка...
няма как...
нуждата е прекалено силна,
самозаблудата е като натрупваща се отрова,
бавно и сигурно, макар безблоезнено убива...
остава болката за накрая,
насъбрала се,
силна,
непреодолима,
кървава... Болка!!!

Уморих се,
нямам сили вече да бягам,
предавам се...
спомени разкъсайте тялото ми,
разбийте всяка илюзия,
разрушете самозабравата,
срутете всяка надежда...
нека да остана гол,
нека се потопя в собствените си телесни течности...
нека... нека... нека...

Може би ако имам време след това ще успея,
може би ще съм достатъчно силен за да се победя...
може би, може би...
искам този шанс,
искам го...


Публикувано от hixxtam на 03.11.2007 @ 21:03:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   tuiky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 06:43:34 часа

добави твой текст
"Самозаблуда" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Самозаблуда
от snejen_bor на 03.11.2007 @ 21:27:36
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/
ЩЕ ГО ИМАШ,ЩОМ ГО ИСКАШ.
Поздравявам ви!


Re: Самозаблуда
от agnia на 15.11.2007 @ 13:34:05
(Профил | Изпрати бележка)
Взаимоотношенията са най-важната опитност в нашия живот. Без тях ние сме нищо. И това е съвсем буквално.
Защото когато няма нещо друго, с което да се съпоставим, ние не съществуваме.
За щастие няма човек, който да е лишен от някакви взаимоотношения. Всъщност ние сме в постоянни взаимоотношения с всичко и всички. Във взаимоотношения сме със самите себе си и със своите семейства. Във взаимоотношения сме с околния свят и със своята работа, както сме във взаимоотношения един с друг.
Фактически всичко, което знаем и преживяваме за себе си, ние го разбираме в контекста, създаден от нашите взаимоотношения. По тази причина взаимоотношенията са свещени. Всички взаимоотношения. И някъде в дълбините на сърцето и душата си ние знаем това. Ето защо толкова много се стремим да имаме взаимоотношения - да имаме смислени взаимоотношения. Несъмнено по същата причина имаме толкова проблеми със своите взаимоотношения. На някакво ниво сигурно сме напълно наясно, че залогът е много голям. Така че взаимоотношенията са за нас повод за голямо безпокойство. Често хора, които в нормалния случай са самоуверени и компетентни, правят неуспешни опити, провалят се, спъват се и падат, съсипват се и молят за помощ.
Всъщност, нищо друго не е причинявало толкова много проблеми на човешкия род, не е пораждало толкова болка и страдание, не е водило до такива трагедии колкото това, което е било предназначено да ни донесе най-голямата радост - нашите взаимоотношения един с друг. Ние все още не сме намерили подходящия начин да живеем в хармония нито като отделни индивиди, нито колективно, нито в социален, нито в политически аспект, нито в местни условия, нито в международни. Ние просто много трудно се разбираме - а още по-малко пък истински се обичаме.
Но вече сме готови да допуснем, че може би има нещо, което повечето хора не разбират напълно във връзка с взаимоотношенията - едно разбиране, което би могло да промени всичко.
Най-същественото, е, че повечето от нас се обръщат към взаимоотношенията с неправилни мотиви - с мотиви, които нямат отношение към всеобщата цел на живота. Когато мотивацията на нашите взаимоотношения е в хармония с мотивацията на съществуването на нашата душа, не само разбираме колко са свещени тези наши взаимоотношения, но те стават и извор на щастие за нас.
Щастливи взаимоотношения. Защото за твърде много хора този израз звучи почти като оксиморон - вътрешно противоречив израз, чиито две страни взаимно се изключват. Нещо като военна интелигенция или ефективно действащо правителство. И все пак, напълно е възможно да имаме наистина щастливи взаимоотношения и прозренията .....

Нийл Доналд Уолш
Юли 1999
Ашланд, Орегон