автор: greeny

Изпод старите клавиши на раздрънкано пиано
звучи бавно във лунната нощ
сонатата лунна – фалшиво и странно.
Проблясва луната в прозореца. Нощ...

Вятърът облаци кухи разнася –
сонатата рязко минава в стакато,
минорно отеква в стаята празна
екот ръждясал. Диезът пропада.

Без диригент, без нотни листа
разнася се лепкаво скърцане грозно –
въздухът свири „Токата и фуга”,
завеси откриват прозорец отворен