автор: ocean_soul

"Да вярваш или не,
туй е въпросът..."

Вървя по улиците на града,
уж моят град, а тъй е чужд.
Студено е, а чакам топлина
и вярвам, че ще я получа...
...
И всеки вятър своята черта
изписал е тъй черна във сърцето,
но аз не спрях- и ето пак вървя,
с надеждица-добро треперят ми ръцете.

А тоя път- все камъни ми даде
и кост по кост трошеше ме живота,
но аз не спрях, аз вече бях разбрала-
на болките отвъд предела е доброто.

Останаха ми само кървави сълзи
в надгробната ми плоча послеслов
                                 да врязват:
единственото, дето по боли
от да не вярваш във доброто,
                                     е да вярваш...