Защо ме боли от дъха на липи
и шума на минаващи влакове?
Вероятно затуй, че животът лети
и всяка секунда е знакова?
Не намерих покоя ни в тишина,
нито в измамно живуркане,
където удобство, не любов, ме отвя
и ме вплете във своите хурки.
Още искам да чуя безумни щурци,
запищели след залези прашни,
от любов и копнеж полудели свирци,
все при тебе в нощта да ме пращат.
Появиш ли се, меки червени коси
топла вечер над нас ще разплита...
Дъжд целебен във мен ще вали,
заглушил и шума на липите.