автор: Amduat

Помитат ме среднощните ми мисли,
те удрят ме със спомени и чувства.
Замаяна от ударите в мрака
душата ми във тъмното пак буйства.
И блъска се в стените на разумното-
гробни камъни на младостта,
затрупаните ями на безумното-
затръшнати врати пред радостта.
Душата ми си иска свойте болести
и кървавите рани на страстта,
заспалите ми детски волности
безмилостно лекуват болестта.
Помитат ме среднощните емоции,
светът на мойто въображение,
всички смисли на живота ми
намират нощем отражение.