автор: RAD72

Тя е толкова стара... Като зимна трева,
а ръцете й – букови клони.
Под очите й трепва дървесна кора,
щом провесва мечти на простора.
Пръска листи от орех връз небесния скрин.
Там прибира звездите по утро.
Прави сладко от млади и луди луни -
по лъжичка - за влюбени хора
Сяда кротко на двора. Дълго, дълго плете
на нощта разпиляната грива
и от нежност потичат по стрехите реки
и запяват капчуци на пролет.
Тя е толкова стара... Като света.
Тази обич, с която те милвам.
Тя не трябва да ражда и отглежда деца,
щом без нея ще се умира.